АНТАРКТИДА

>> Може да чуете Кралският пингвин от Тук! <<

   Императорският пингвин (Aptenodytes forsteri) и кралският пингвин (Aptenodytes patagonicus) спадат към особен род едри пингвини (Aptenodytes) . Между тях и останалите пет рода пингвини съществува доста голяма разлика. Едрите пингвини са най-внушителните представители в пингвиновото семейство. Императорският пингвин израства на височина до 81—100 сантиметра (обща дължина 115 сантиметра) и тежи 30 (19—46) килограма, а кралският пингвин е висок 72—80 сантиметра (обща дължина 95 сантиметра) и има маса 15 (9—21) килограма. И при двата вида горната част на главата, бузите и гърлото са черни, гърбът и горната част на крилата — синкавосиви. При кралския пингвин по тила до гушата се проточва оранжева ивица, която в долния край е обхваната като в черен подгъв, а при императорския пингвин тя е оранжево-жълта с форма на запетайка или лъжица, При кралския пинпин ивицата не до-етига белия цвят на гърлото или съвсем слабо опира в него, а при императорския тя става по-широка. При кралския пингвин в основата на дългата, леко извита черна човка има оранжево-червен процеп, а при императорския пингвин той е червен до червено-виолетов, Краката и на двата вида са черни, но при кралския пингвин оперението стига много по-долу по тях (приспособяване към по-южния произход). Едрите пингвини се различават от другите пингвини не само външно, по големина, шарка на перата и дългата тясна човка, а и по някои особености в начина на живот, най-вече при гнездене. Те гнездят на повече (императорският пингвин) или по-малко (кралският пингвин) гъсто населени колонии, но не правят гнезда и не ползват гнездови участъци. Това вероятно се дължи на факта, че императорският пингвин не проявява териториално поведение, а кралският пингвин го проявява съвсем слабо. Те снасят само едно яйце, което мътят върху краката си и го пазят в кожната гънка, покрита с перушина. Развитието на малкото до стадия на млада птица продължава по-дълго, отколкото при другите пингвини, а именно около 12 месеца. Когато плуват в „патешки" стил, опашката им остава под водата. Трудно може да се прецени броят на императорските пингвини. Това е така, защото колониите им се срещат само през зимата и са трудно достъпни. Първата гнездова колония беше открита през 1902 г., втората — през 1912 г., а третата — едва през 1948 г. Оттогава са известни само тридесетина колонии около Антарктическия континент (с изключение на северната част на Антарктическия полуостров). Най-големите наброяват около 50 000 птици (Кулман Айлънд на 73°24' южна ширина и 169°45' източна дължина и Хали бей на 75°40' южна ширина и 27° 14' източна дължина). Предполага се, че наброяват 250 000 до един милион екземпляра. Императорските пингвини гнездят предимно на неподвижния морски лед в непосредствена близост до брега. Само две от известните колонии са разположени на твърда земя. Императорският пингвин предизвиква възхищение с учудващото си приспособяване към суровите условия на антарктическия климат. Мътенето в колониите продължава най-много десет месеца. От март нататък (в разположените още по на юг области — почти два месеца по-късно), когато антарктическото лято е свършило (от декември до февруари) и поясът паков лед още не се е увеличил, императорските пингвини тръгват към гнездовите си участъци върху морския лед, придвижвайки се в „гъша" колона по леда. Още през първите дни партньорите се срещат като издават любовни звуци, покланят се, стоят един срещу друг и се изправят. Както за всички видове пингвини, така и за тези е характерно, че повечето двойки остават за цял живот заедно. Пингвините се разпознават главно по гласа си и се разбират с движения на главата и горната част на тялото. Императорският пингвин издава кратък и силен опознавателен звук, като изпъва нагоре главата и врата си и си отваря човката. Сложната любовна песен се различава при мъжките и при женските пингвини. В средата на април започва копулацията, от началото на май до средата на юни женската снася едно крушообразно яйце, тежко 450 грама. При това мъжкият издава любовни звуци, на които женската често пъти отговаря. С поклони и като застават един срещу друг и се изправят, женската предава яйцето на мъжкия, който започва да го мъти. Тази задача се възлага единствено на него... Обикновено императорският пингвин е птица, гнездяща през зимата, което рядко се случва. След като са предали яйцата, женските напускат колонията и се придвижват отново в „гъша" колона към открития паков лед, за да поемат храна след двумесечно постене. В този момент мъжките са загубили 17—30 на сто от масата си. Когато стоят в колониите, възрастните птици гладуват, тъй като пингвините намират храна само в морето. По време на мътенето (60—66 дни), което продължава от май до август, мъжките са изложени на суровите условия на антарктическата зима. Да се издържи на тези климатични несгоди — студ, тъмнина, низходящ вятър и снежни бури — е възможно единствено, ако не съществува индивидуална територия, т. е. ако животните се доближат плътно едно до друго. Така те по-лесно понасят ниските температури (средно минус 20,3° С), устояват на бушуващите бури (средна скорост на вятъра 9,9 метра в секунда, максимална скорост 200 километра в час) и по този начин се намалява отделянето на топлина. Скупчвайки се плътно един до друг, пингвините образуват щит, „обсадна костенурка", както казват французите. Този вид „социално терморегулиране" допълва добрата собствена топлоизолация, която притежава тялото на пингвина благодарение на слоя тлъстина и плътно прилепналото оперение. Към средата на юли малките се излюпват и женските пристигат, изминавайки в „гъша" колона до неколкостотин километра по паковия и по неподвижния морски лед. Гъстите пухови пера на младите птици са почти бели по гърба и сребристосиви по врата и корема, а по главата, с изключение на бялата маска около очите, и опашката — черни. По-късно бялата пухова премяна посивява. Мъжките, които не са се хранили четири и повече месеца и са отслабнали над 10 килограма, сега се сменят с женските и тръгват към външната зона на паковия лед, за да заситят глада си. Женските донасят в гърлото си предварително смляна храна, с която веднага захранват малките. Стимулиращото кълване по човката кара възрастната птица да освободи храната. Малкото вкарва човката си дълбоко навътре в гърлото на майката. Ако женската пристигне след излюпването на малкото, мъжкият го храни със секрет от гърлото си, богат на белтъци и мазнини.
   Императорските пингвини се хранят главно с риба и главоноги, които улавят на по-голяма дълбочина. В по-малка степен поглъщат и ракообразни. Могат да се гмуркат в продължение на 18 минути и на повече от 250 метра дълбочина. Средната скорост на плуване под вода варира между 5,4 и 9,6 километра в час.

   Първите 40—45 дни малките остават в мътилната гънка, в която са били измътени от възрастните птици и която им предлага сигурна защита от несгодите на суровата антарктическа природа и от врагове. Мъжките и женските се редуват в грижите си за тях и в изхранването им. Най-опасният враг за малките е антарктическият морелетник.
След като мине времето, когато пингвинчетата се крият на сигурно място при родителя си, който продължава да стои в плътно скупчената колония, израсналите междувременно птици образуват свои групи — „детски градини". Групите от притиснати плътно едно до друго пухкави малки предлагат същата защита както при групите от възрастни птици. Сега родителите могат спокойно да се посветят на улавянето на плячка и да задоволят нарастващата нужда от храна на подраствалото поколение. Периодът на „детската градина" при императорските пингвини продължава от септември до декември. Той трае от три до три и половина месеца, което прави 60—70 на сто от времето за отглеждане. През декември започва антарктическото лято и за младите императорски пингвини това е критичен момент. Морският лед започва да се разчупва и с откъсването на първите ледени блокове младите птици влизат в морето. До този момент те са сменили пуховото си оперение с младежко, което не пропуска вода и ги пази от изстудяване. Ако линеенето не е приключило, при първото съприкосновение с водата те загиват.

    Младежкото оперение на пингвините много прилича на оперението на възрастните, но ивицата от тила е жълто-сива, вратът — сиво-бял, а горната част на главата — сива. Има една особеност в развитието на императорския пингвин: след като пуховото оперение на малките падне, т. е. на възраст 4,5—5,5 месеца, те все още не са приключили растежа си и достигат 60 на сто от масата на възрастните птици. Пингвинчетата израстват напълно едва през следващите пет месеца. Това обстоятелство позволява на императорския пингвин да се приспособи към сезонните промени в района, където гнезди. От декември до март както младите, така и възрастните императорски пингвини прекарват в зоната с открит паков лед, където намират богата трапеза.
   Само 19 на сто от малките и младите птици оцеляват след изтичане на първата година. Ако издържат първата година, всяка следваща година оцеляват 95 на сто от животните. Императорските пингвини гнездят за първи път средно на петгодишна възраст (женските узряват полово на 3, а мъжките на 4 години). Средната продължителност на живот на полово зрелите императорски пингвини е 19,9 години. Императорският пингвин не е агресивен спрямо себеподобните си, вероятно защото няма развит териториален инстинкт. Но срещу гигантския морелетник, северния буревестник и проникнали в колонията пингвини на Адели, войнственото му отношение се проявява в пълна сила, което означава, че не е напълно закърняло.

    Кралският пингвин живее предимно в Субантарктика и гнезди на огромни колонии, наброяващи понякога няколко хиляди птици, по брега в закътани места, обрасли с висока антарктическа ливадина. Тъй като малките имат дълъг период на развитие (10—13 месеца), пингвинът показва (поне на о. Южна Джорджия) странен ритъм на гнездене, За три години се отглеждат две поколения, На островите Крозе цикълът е двугодишен, Първото яйце от тригодишния цикъл (на о. Южна Джорджия) се снася в края на ноември, а второто — през февруари или март на последващата година. Така гнездовите периоди се редуват през лятото и есента. Следователно в колониите почти през цялата година се срещат птици, които мътят, и възрастни птици с пиленца, В третата година яйцето по принцип се снася твърде късно и третото мътене завършва най-често безуспешно, Малките или не се излюпват, или не оцеляват през зимния период, тъй като не са пораснали достатъчно, за да издържат на глада и студа, През май поколението от първото люпило достига размерите на възрастните и тежи 11—12 килограма, а от второто само 8—10 килограма, През зимата малките губят около една трета от масата си, тъй като край островите няма достатъчно риба за изхранването им, През октомври, когато има много храна, те възстановяват масата си. Възрастните птици допълват зимното хранене със секрет, отделян от хранопровода.

    Поради дългия цикъл на гнездене кралските пингвини не се отдалечават много от колониите си и остават в морето кратко време, Те мътят 52—55 (54) дни, Женската мъти яйцето два-три часа след снасянето му, след което го предава на мъжкия, който го изтърколва на краката си с помощта на човката. Един ден след това женската тръгва към морето и се завръща след 2—3 седмици да смени мъжкия, който от своя страна също отива в морето за две седмици, за да се нахрани. Следващите две-три седмици отново мъти мъжкият, а последните дни преди излюпването наред е отново женската.

   Няколко дни подред малкото се пази последователно от двамата родители. След десет дни то вече може да ходи самостоятелно, но още 20—30 дни възрастните го наглеждат. На 30—40 дни малките образуват „детски градини". Този стадий продължава 9-11 месеца (около девет десети от времето за отглеждане) и през цялото време родителите хранят малките, като през неблагоприятния зимен период (юни — септември) по-оскъдно. След като се „облече" в младежко оперение, младият кралски пингвин, за разлика от императорския пингвин, е напълно оформен. Младите птици са застрашени преди всичко от гигантския буревестник и от южния гигантски морелетник. Освен тях белите дъждосвирци и по-рядко доминиканската чайка крадат яйцата на пингвините. Кралските пингвини започват да гнездят най-рано на четиригодишна възраст. Средната продължителност на живот на полово зрелите животни според изследвания, проведени на о. Крозе, е само 5,1 години, като годишно оцеляват 82 на сто от пингвините, Следователно възрастните кралски пингвини са застрашени в по-голяма степен от императорските пингвини.

    В миналото хората проявяваха безогледно отношение към кралския пингвин. Сега благодарение на клаузите за защита на животните в Договора за Антарктика и на разбирането, което имат националните администрации на рубантарктичееките острови, се забелязва слабо увеличаване на броя им, Преди няколко години пингвините отново се заселиха, на о. Хърт, а от 1945 г, се образуваха две нови колонии на Фолклендските острови, където през 1898 г, този вид беше изтребен. Кралските пингвини гнездят и на о, Кергелен и о. Макуори (около 60 000 двойки), Днес о. Южна Джорджия се обитава от 22 000 двойки (през 1914 и 1936 г, там са били преброени само 2500 кралски пингвина, през 1946 г, — 12 000), Предполага се, че общият брой на този вид пингвини възлиза на 800 000 двойки, по-голямата част, от които (почти 700 000 двойки) гнездят сега на островите Крозе, Марион и Принц Едуард

BG-Science©