>> ПРИДЪННИ РИБИ

>> ДЪЛБОКОВОДНИ РИБИ

>> РИБОЛОВЪТ В АНТАРКТИКА

Риби в Антарктида

   В антарктическите морета живеят повече от 150 вида риби (на Земята са известни общо около 25 000 вида), но изследването на рибната фауна в Южния ледовит океан, а още повече на начина им на живот все още не е приключило. Биомасата на рибите в района на Антарктика не е толкова голяма, както се смяташе преди известно време. По мнението на експертите от международната програма БИО-МАСС едва 12 вида, от които обаче само девет живеят постоянно в Антарктика, са от значение за антарктическата екологична система и представляват интерес като настоящи или бъдещи риболовни обекти, В зависимост от жизнената среда антарктическите риби се причисляват към екологичните групи, на които се делят придънните риби в крайбрежната зона и плитководната част (максимална дълбочина 1000 метра) — около 100 известни вида, Това са дълбоководни придънни риби (под 1000 метра) и дълбоководни риби в открито море (на 200—500 метра дълбочина) — около 50 вида, Антарктическите риби се приспособяват изключително добре към най-ниските температури на водата, които изобщо могат да съществуват в морето в зависимост от солеността и налягането. Типично през цялата година за антарктическите води в средните и по-дълбоки водни слоеве е постоянната температура около точката на замръзване, която зависи от солеността и налягането (почти минус 2° С). Тези студенолюбиви видове притежават вероятно по-ефективен механизъм за изразходване на енергията, необходима за растежа им, от рибите в по-топлите води. Някои от тях влизат повече или по-малко в съприкосновение с леда. Укриват се в ледени пещери и се хранят с водорасли или безгръбначни, които покриват ледените повърхности под водата. Студенолюбивите антарктически риби проявяват най-голяма активност в много малък температурен интервал, често малко под нулата. Много от тях измират, ако температурата се повиши с няколко градуса над нулата, Те имат специфично защитно средство срещу студа — гликопротеин (протеин, съдържащ въглехидрати), който се намира в кръвта и не дава възможност на телесната течност да замръзне. Гликопротеините са хибридни молекули — едната им страна е изградена от белтъчни елементи, а другата от захарни. Защитното им действие срещу студа, изглежда, се състои в това, че по страната, изградена от захарни елементи, се натрупват ледени кристали, които растат в кръвта. Водоотблъскващата страна с белтъчни елементи предотвратява доближаването на нови водни молекули до ледения кристал, чието развитие спира по този начин. Така се понижава точката на замръзване на кръвта.

    Повечето антарктически риби снасят относително големи яйца с жълтък, които падат на дъното. Измерена по броя на яйцата, плодовитостта в повечето случаи не е особено висока, тъй като често се отлагат само неколкостотин или хиляда яйца. Ембрионалното развитие продължава сравнително дълго. Като се има предвид големината ма яйцата, ларвите са сравнително големи. Много от тях живеят в открито море. Пелагичните млади риби на тези видове и най-вече малките на ледените риби се хранят с крил. Те се придържат към външната страна на пасажа и го следват.
    Рибите в Антарктида също имат много паразити и главно паразитни червеи, а също едноклетъчни и копеподи. За някои паразитни червеи те са краен гостоприемник, а за други междинен. Така ларвите на кръглия червей (херинговите червеи) нападат някои видове антарктически риби и се крият в телесната кухина. Ларвите попадат в рибите чрез крила. Те трябва да стигнат до червата на тюлен или кит, за да узреят полово. Рибите са междинен гостоприемник и за ларвите на някои тении по тюлените.