АНТАРКТИДА

Антарктика

   Антарктика е наименованието на областта около Южния полюс на Земята.Общата площ на морскататеритория и на сушата е 46—52 млн. квадратни километра, което прави около една десета от земната повърхност. Границата е в морето — това е т. нар. антарктическа конвергенция (наричана също антарктически океански полярен фронт), която минава между 50 и 60° южна ширина. Тук се срещат два околополюсни водни пръстена, чиято температура се различава с 2—3°С. Вследствие на по-голямата плътност по-студените антарктически повърхностни води попадат под по-топлата субантарктическа вода в зоната на смесването. Така се образува доста рязка океанска граница. На морската повърхност тя се забелязва по неравномерните течения и внезапната промяна на температурата и солеността. На юг от тази линия се намира Антарктика, а на север започва Субантарктика. Субполярната зона се разпростира на север до друг океански фронт в морето — субтропичната конвергенция, която протича на около 40° южна ширина. Там температурната разлика е приблизително 4° С. Следователно Антарктика обхваща както морска площ (антарктическия воден пръстен) с повърхност 32—38 млн. квадратни километра (това е 77 пъти повече от площта на Балтийско море), така и континента Антарктида и различните острови. Поради елиптичната си орбита около Слънцето Земята е в афелий през северното лято (2 юли), а в перихелий — през северната зима (2 януари), докато в Южното полукълбо е обратното. Годишните времена също имат различна продължителност: северната зима е равна на южното лято и е 89 дни, северната пролет е равна на южната есен и е 92 дни и 20 часа, северното лято е равно на южната зима и продължава 93 дни и 14 часа, северната есен е равна на южната пролет — 92 дни и 20 часа. Земята получава през януари 3,5 на сто повече слънчева енергия, а през юли 3,5 на сто по-малко, отколкото при средното разстояние между Земята и Слънцето. Поради това през южното лято Южното полукълбо получава повече слънчева енергия от Северното полукълбо през северното лято, докато през южната зима енергията е по-малко, отколкото на Северното полукълбо през зимата.

ЮЖЕН ЛЕДОВИТ ОКЕАН

    В антарктическия воден пръстен се събират южните периферни части на Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Затова Южният ледовит океан формално се разделя на атлантически, индийски и тихоокеански сектор. Въпреки че според официалните географски данни и международните договори Южният ледовит океан се разпределя съответно към трите големи океана, в тази област естествените граници между тях отпадат, а антарктическият и субантарктическият воден пръстен образуват океанологична и биологична цялост. Поради тази причина на места се среща разпространеното по-рано наименование Антарктически океан. Съществуват обаче някои възвишения на морското дъно, като например Южният Антилски хребет, които очертават известно разграничаване между атлантическия и тихоокеанския сектор. Само че тази естествена граница не съвпада с официалното разделение на атлантически и тихоокеански сектор. Най-високите места на Южния Антилски хребет, които се издигат над морското равнище, са Южните Шетлъндски острови, Южните Оркнейски острови, Южните Сандвичеви острови и о. Южна Джорджия. В тях влиза Южното Антилско море (Скотиатъл), което официално спада към атлантическия сектор, но поради природните дадености се числи към Тихия океан. Други различия спрямо официалното географско разделение възникват поради наличието на големи океански падини на морското дъно, като например Африканско-Антарктическата котловина. Хребетът Кергелен-Гаусберг и прагът Крозе разделят индийския сектор на западна и източна част. Обособени морета в антарктическия воден пръстен са споменатото вече Южно Антилско море, а морето на Уедъл и морето на Рос са специфични океански и до известна степен биологични области. Следователно официално съществува само атлантически, индийски и тихоокеански сектор в антарктическата и субантарктическата морска територия. Въпреки това е прието цялата антарктическа морска площ (повече или по-малко се включва и субантарктическата зона) да се нарича Южно полярно море, Южен ледовит океан или Южен океан: Той действително е единно цяло, което обхваща антарктическия воден пръстен и субантарктическата морска площ, ако по принцип приемем субтропичната конвергенция, която съвпада приблизително с крайната северна граница между плаващия лед и айсбергите, за негова северна граница. Тази океанска единица не разделя зоната на западното морско течение и не разграничава преждевременно постоянните дълбочинни течения.

    Хоризонталните морски течения по повърхността се движат циркумполярно (околополюсно), успоредно на антарктическата конвергенция, а ветровете, които ги причиняват (западното морско течение) са главно от запад на изток. Течението развива скорост един километър в час. Близо до крайбрежието на антарктическия континент преобладават по-слаби циркумполярни повърхностни течения от изток на запад (предизвикани от източното морско течение). В морето на Уедъл те се отклоняват от източния бряг на издаващия се силно на север Антарктически полуостров и завиват на север, а в южния край на Южния Антилски хребет (на север от антарктическата дивергенция) се обръщат в източна посока. По начина, по който протичат преобладаващите хоризонтални морски течения в антарктическия воден пръстен (циркумполярно), се доказва нагледно единството на Южния ледовит океан. Между източното морско течение и антарктическата конвергенция протичат предимно бавни и студени повърхностни морски течения от юг на север и от югозапад на североизток.

    Във вертикален разрез студените придънни течения протичат от юг на север. Между придънната и повърхностната зона (200 и 3000 метра дълбочина) се намира по-топъл слой, който тече от север на юг. Този слой циркумполярна вода от дълбините носи в Антарктика топла, минерализирана вода от субтропиците. В района на антарктическата дивергенция (границата на източното морско течение) той завива нагоре и тече по повърхността, следвайки нарастващата височина на континенталния склон. Течението от топли дълбоководни пластове се заражда още в северната част на Атлантическия океан, а само една малка част — в Индийския океан. Температурата на водата е 1° С— 2° С, а солеността — 34,72 на хиляда. Повърхностните водни пластове между антарктическата дивергенция и континенталното крайбрежие, които под влияние на източното морско течение се движат предимно в западна посока, в началото на зимата увеличават солеността си, стават по-студени и поради това — по-плътни, Затова на края на континенталния склон те потъват на дъното, Като антарктически придънни води те се устремяват в северна посока чак до северното полукълбо, В района на антарктическата дивергенция издигащите се по-топли пластове вода от дълбините се смесват с антарктическите повърхностни води, така че разтворените хранителни вещества като нитрати, нитрити, фосфати и силикати проникват и в другите сфери на антарктическия воден пръстен, Разбира се, хранителните вещества не са навсякъде равномерно разпределени. Богатството на хранителни вещества в антарктическия воден пръстен е основата за удивителното изобилие на растителен планктон, който е хранителен източник за също така богато развития зоопланктон. Най-голямата концентрация на минерални хранителни вещества, на фито и зоопланктон се наблюдава в района на антарктическата дивергенция и крайбрежните води, но също и в зоната на антарктическата конвергенция, Особено големи струпвания има в протока Дрейк край западното крайбрежие на Антарктическия полуостров, в южната и източната част на морето на Уедъл, на север в морето на Рос, около островите Балени и прага Буве, по-малко в открито море и най-вече в средата на тихоокеанекия сектор. Като цяло антарктическото море е по-богато на минерални хранителни вещества и планктон от умерените, субтропичните и тропичните морета, В това отношение то надминава и Арктическия океан. Богатството на фитопланктон в антарктическия воден пръстен предлага на голям брой животни условия за живот.

    В близост до континента антарктическите повърхностни води се охлаждат от ниската температура на въздуха и от плаващия лед (паков лед и шелфов лед). От южна към северна посока се забелязва незначително покачване на температурата на морската вода, която обикновено е студена. Водните пластове показват температурни различия най-вече през лятото, От юни до октомври-ноември горните 100 метра са равномерно студени — от под 0° С близо до крайбрежието до 1°—2° С в района на антарктическата конвергенция. През лятото (ноември — март) първите 50 метра в района на конвергенцията достигат 4°—5°С. Между 100 и 300 метра дълбочина температурата целогодишно е около 0° С. Повърхностните води в Субантарктика, на север от антарктическата конвергенция, са значително по-топли. През зимата температурата е 5°—10° С, а през лятото — 8°—14° С.

    В зависимост от сезоните съдържанието на сол в антарктическите повърхностни води е 30,5—34,5 на хиляда (средно 33,9 на хиляда). Поради топящия се сладководен лед и по-обилните валежи солеността през лятото е най-ниска. Средната соленост на субантарктическите повърхностни води е 34,3 на хиляда. Между хребета Кергелен-Гаусберг и прага Макуори южно от Австралия и Нова Зеландия съдържанието на сол в субантарктическата водна площ надвишава дори 34,5 на хиляда.

BG-Science©